Половин час преди съмване бях на пътечката за устието на Велека. Това е най-тъмното време на нощта. Особено непрогледно е в гората, където дори упоритата лунна светлина не успява да проникне. Скоро минавах по пътеката и съм наясно с непроходимите заблатени участъци, които и по светло не могат да се заобиколят, заради гъстия храстлак. Още в началото, преди да навляза в мочурливите участъци, фенерчето угасна и трябваше да вървя по спомен. Използвах светлината от екрана на джиесема, която ми помагаше да различа калните локви, преди да нагазя в тях.
Прогизнал до колене, с допълнителното съдействие на високата мокра трева, пристигнах над устието. В мрака, взех един от храстите за палатка, но като започна да се развиделява разбрах, че си е просто храсталак. Тръгнах на север, в посока Ахтопол, където се разкри красивия бряг, с множество скали в морето.
Заради плътните облаци, заранта беше бледа. Стигнах до края на интересната част от Синеморското крайбрежие и тръгнах да търся път надолу.
Скалите отгоре изглеждат интересни, но в ниското губят мащаб и форма.
Морето е спокойно, като тепсия, трябва да се примиря с изхвърлените дървета за преден план.
Слънцето взе, че се показа най-неочаквано, но въпреки това облаците си останаха сивкави, а морето безжизнено.
Имах няколко минути да открия подходящ преден план, преди слънцето да се скрие отново. Без предварителна подготовка вероятността да намеря удачна позиция е въпрос на късмет, какъвто нямах.
Плажчето е добре укрито и недостижимо за мързеливци. По най-близкия път с обикновен джип не може да се премине, а слизането до него е относително трудоемко.
От другата страна има още един плаж, но за там са нужни алпийски умения.
Косата на Велека всяка година изненадва с различна форма.
Навръщане през блатата не ми остана друго, освен да се отбия на поляната с блатно кокиче.
Чудно защо, след като се ползва за лечебни цели, не го събират.
Вече бях толкова мокър, че спокойно можех да вляза в морето без да свалям обувките и панталона. За целта отскочих до отсрещния бряг на устието, където има две високи скали, достатъчно близо до брега.
Заради неподходящата светлина снимах по три кадъра с различна експозиция и после сглобявах в HDR. Странно изглеждат тези снимки след обработка, колкото и да се опитвам да ги направя да изглеждат реалистични. Твърде динамични са, може би е въпрос на практика.
След като прогизнах до кръста, се усетих че прекалявам. Още малко и се мятам по бански, лятото идва скоро.
