Безкрайни поля, боядисани в различни цветове, греят върху вълнистия добруджански пейзаж.
В Силистрeнско, Дунавската равнина никак не изглежда равна.
Голяма изненада беше езерото Малък Преславец, близо да Дунав.
Отсреща при реката, рибари прибират мрежите.
Лодките, за разлика от морските, са продълговати и тесни.
Сутрин всичко е покрито с мъгла.
Като през тунел, пътят продължава към Добруджанските степи.
Какво е засято по тези ниви не знам, но като започне да пониква ще е още по-красиво, а по жътва неузнаваемо.
Почвата е с толкова наситен кафяв цвят, като никъде другаде.
Жълтите поля с цъфнала рапица са привлекателни, но гледани отдалеч. Направих грешка да вляза в една нива, където стръковете се оказаха по-високи от мен.
Трудно успях да изляза от жълтия капан.
От времето не мога да се оплача.
През април, жълто и зелено е основната палитра на Добруджа.
По залез нивите губят чара си, сякаш и те заспиват.
В равната Добруджа не всичко е поля, има и не малко гори. Близо до главния път Силистра-Добрич, след село Стрелково се намира тракийски скален култов комплекс "Баджалията".
В скалите има ниши, до които се стига лесно по изградените стълбички. Прекрасно кътче, за което не бях чувал.
Спътникът ми Иван Миладинов е написал много по-изчерпателен разказ. Не пропускайте да го прочетете.
