/КРОСС/ Протестите на красивите и умните? Помните ли ги? Това лято бяха. Интелигенцията, арт-обществото в България, трябваше да придаде на жълтите павета блясък, с който не може да се похвали и куполът на църквата Ал. Невски. Или поне имаше претенции за подобно постижение. За сияние на благороден метал, който може да се види отдалеч, само посредством идея, сплотеност, мир и красота..... Пяхме и танцувахме по улиците. Рисувахме по улиците. Свирихме и скандирахме. За малко ми се стори, че нещо по-значимо от пейките в парка се случва под звездите, които са на всички - идея, която е на всички, цел за всички. Нещо общо, нещо заедно. Искахме да дадем пример на Европа - за културен и интелигентен протест. Президентът плака в чест на това. Ние пиехме и пеехме. И за малко да убедим и себе си, и света в смисъла и силата си. Само ако не бяха летните отпуски. Само ако не беше дошъл студът след това. Само, ако ни пукаше малко повече и - ако ни беше страх малко по-малко... Само ако... Ако. Една мисъл не ми излиза от главата - как в Украйна след полицейско нападение над граждани, от 3000, още на другия ден протестиращите се умножават по 10, а в България намаляват s точно толкова. Няма да сравнявам каузи и ситуации по важност, надявам се и вие да не го правите. Защото само примерът на Бразилия може да ни накара да изчезнем от срам - заради увеличение на билетчетата за транспорт в южноамериканската страна загинаха хора. Точка