Най-напред получихме противоречиви обяснения от типа на „(не)допустими излъчвания на границата на съседни държави” до „проблемът е решен след среща с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията на Сърбия” и „хората в Димитровград и Босилеград в Сърбия вече гледат българска ефирна цифрова телевизия”. През ноември се появи слаб и нестабилен цифров сигнал в центъра на Босилеград с лошо качество на приема, а в околните села няма никакъв прием. Бяха направени и съответни замервания на сигнала от страна на представители на НУРТС. Досега никой не каза защо на мястото на телевизионния предавател от преди месец август е сложен друг, с много по-малка мощност, и цифровият сигнал не само не достига до Босилеградско, но и до много Кюстендилски и Треклянски села. Недопустимо и нечовешко е, че българите в Босилеградско и Царибродско, по времето на телекомуникациите и евроинтеграциите, за Коледа и Нова година не само няма да могат да гледат българска телевизия, но даже не получиха и никакво смислено обяснение защо и докога няма да я гледат. КИЦ „Босилеград” настоява за отговор на този въпрос и протестира за нехайството, с което се пренебрегва значението за свободен достъп до българската телевизия като най-ефикасна жива връзка с България и най-добро средство за опазване на българския език, история и култура в Западните покрайнини. В крайна сметка, това е и официална държавна политика и всеки трябва отговорно да се отнася към нея.