Как мина тази година?
Събрахме се в дъждовната вечер в събота пред хотел Радисън. Неприятното време предизвика известна припряност в групата, които ми звъняха точно на секундата, за да ме питат дали съм наблизо.
Първата ни спирка беше галерията към Националната художествена академия - входът е откъм градинката между Парламента и Университета, зад паметника на Климент Охридски. (Има ли още хора, които не знаят че фигурата с двете ками/факли е на св. Климент Охридски?!)
Поради дъжда изложбата пред паметника изглеждаше доста авангардно.
Марфуций и сестра му бяха дошли с велосипедите си. Сложна задача, да се обикалят музеите с велосипед и то в дъждовно време, така че бързо отпаднаха.
В заличката на НХА имаше няколко дърворезби и се обикаляше буквално за минути. Някои от резбите напомняха едни пана в НДК, може би авторът е същият. По-интересното беше във фоайето, където първокурсници се упражняваха в мултимейдийно изкуство, прожектирайки различни кадри върху мраморен релеф на конник. Идеите бяха ок, включително и тематичният "син екран на смъртта"
Очаквахме още един човек и аз останах да го чакам на дъжда. Той така и не се появи а аз подгизнах и леко понастинах.
Следващата спирка беше криптата на св. Александър Невски, където има специално изложение на икони от Тракия. Не бях влизал в криптата от 20 години сигурно и не помнех много какво има там. Сега посетих с малко по-богат багаж в главата и ми беше далеч по-интересно.
Най-много икони имаше, като че ли, от Несебър, Пловдив и Велико Търново.
Триптих-поменик от Погановския манастир. Ако кликнете, можете да различите имената на царете в лявата част.
Интересна икона, в която светците вместо ореоли имат пламъци над главите.
Не знам хората от криптата как си представят нощта на музеите, но рано-рано към 21 часа ни изгониха от вътре, а магазинчето на входа се бореше героично с наплива. Хора, вие луди ли сте?!
Тръгнахме към НХГ - бяхме чули че за нощта на музеите ще има специално извадени платна на Златю Бояджиев и Владимир Димитров - Майстора.
Стигнахме. Тълпите бяха задушаващи. Понеже имах бледи спомени отпреди 1-2 години, че лявото крило беше затворено, първо нахълтахме там. Недобро попадение – оказа се етнографският музей, с експозицията си, която не е мръднала технологично никак в последните 20-30 години. Някакъв връзкар се беше уредил да изложи висша мода с фолклорни мотиви? Отдавна съм спрял да се вълнувам от такива комбинации.
Втората експозиция - в централната част, обаче наистина си заслужаваше. Беше на Ясен Гюзелев - български художник и илюстратор, когото не бях чувал. Невероятно добра изложба. Такъв детайл, такова внимание към всяка подробност, такива елегантни рисувани шрифтове и орнаменти - направо не можех да повярвам, че това е работа на български илюстратор. Повечето книги бяха с чужди корици, но имаше и една българска "Алиса в страната на чудесата", прекрасно издание, което ме изпълни, срам не срам, с национална гордост. Толкова съм бил впечатлен, че не съм направил нито един кадър, установявам с учудване.
Давам безплатен съвет на разните фенове на онлайн игри с десетки и стотици хиляди играчи – съберете по долар да платите на Ясен да ви илюстрира вселената и размажете конкуренцията с един прост ход ;-)
Постоянната експозиция на българска живопис в дясното крило не може да ме развълнува, а и помещенията определено не са подходящи за целта - не знам какви ремонти са им правили, но всичко изглежда доста вехто и мрачно и с неподходящо осветление. Не може ли бутафорното чудовище на Партийния дом да се превърне в художествена галерия и да приключим с мъките по търсене на предназначение?
Това е една от любимите ми три картини от експозицията.
Това е втората.
Няколкото картини в повече, които бяха гръмогласно рекламирани, специално за нощта на музеите не ме впечатлиха. Може би защото съм абсолютен художествен илитерат.
Следваща спирка - галерията за чуждестранно изкуство. Там трябваше да има някаква изложба на кирилска епиграфика - но не я намерихме, освен един голям транспарант във фоайето.
Любимият ми последен етаж, където по принцип се излага модерно чуждестранно изкуство, беше тотално съсипан с изложбата на Емил Стойчев - може би това е световно известен гениален художник, но на мен не ми допада, и не можах да видя любимата си картина.
В подземието имаше изложба на Николай Рьорих, която подсили една моя стара теория на конспирацията за теософите, които са се укрепили в духовното сърце на България (бившето име на галерията е „Людмила Живкова“).
Типичните за Рьорих недокоснати от човека хималайски пейзажи.
Приключихме, доста изморени и пълни с впечатления.
Климатиците никъде не могат да издържат наплива на подгизналата тълпа и на места не стига кислород за дишане.
От друга страна шарената тълпа създава неповторима атмосфера, можеш да се засечеш със стари познати а и да разгледаш кой ходи по музеи в София.
Завършихме разбира се с разбор на ситуацията в Кривото на Университета. И това определено беше най-приятната част, защото откарахме докъм 2,30.
Общи впечатления - съпътстващата програма е слаба и не може да оползотвори огромния интерес на публиката. Книжарниците към галериите бяха затворени (в деня, в който могат да реализират сериозен оборот?!), само в НХГ имаше бар с алкохол (ако бяха добавили и красиви албумчета с репродукции, сигурно и те щяха да вървят). Не се прави така, другари. Вижте всеки музей в Америка колко добре се ориентира в обстановката. Че и в Европа. Както по време на Великден църквите правят половината оборот от свещи за годината, така и по време на нощта на музеите можете да заработите нещо и да не плачете за пари цяла година. Но, това, надявам се, да отшумява с времето и със смяната на поколенията в музеите.
И Военноисторическият музей, моля ви, колко млади човека привлякохте с концерта на Веселин Маринов, Росица Кирилова и Панайот Панайотов? Нас само времето ни спря да дойдем да куфеем ;-)
Догодина пак.
