/КРОСС/ Немият образ и слепият текст Или за мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г. Софийска градска художествена галерия представя кураторския проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова. Изложбата се открива на 26 февруари и ще може да се разгледа до 27 март 2016 г. Няма да сгрешим ако кажем, че партньорството между текста и образа в полето на визуалните изкуства е хилядолетно, многократно коментирано и е било обект на изследване от десетки ракурси. Въпреки това у нас темата остава слабо проучена. В българската история на изкуството, един от първите автори, който полага основите на въпроса за връзката (съотношението) между текст и образ е изтъкнатият медиевист Елка Бакалова. В своя капитален труд „Аспекти на съотношението „словесен текст-изображение" в българското средновековие" (1990) тя се фокусира върху основния за вникването в изкуството на Византийската общност въпрос: „Как изображението интерпретира писмения текст?", като се концентрира предимно върху примери от оцелялото средновековно изкуство по днешните български земи. Друг автор, който извърши истински подвиг в осмислянето на темата за взаимоотношението между текст и образ в средновековното изкуство е специалистът по старобългарски език и кирилска епиграфика Стефан Смядовски. Чрез своите публикации, намерили своеобразно обобщение в монографията му „Светци. Свитъци. Книги