снощи гледах фантастичния залез от един открит мол в ел ей, купих си обеци от topshop, после пих мартини с приятел в бара в който доналд дрейпър от mad man се налива с мрачни самотни питиета, а пък после до нас седна джон леджънд с две мацки. накрая се довършихме в един от любимите ми ресторанти the little door. беше прекрасно, красиво, топло, по къси ръкави, задоволено, но не съвсем. дълбоко в мен ми беше тъжно, че няма световна справедливост:) това място превъзхожда по толкова показатели малката, бедна българия, че цялата злоба и неистова незадоволеност, която цари сред нас всъщност е трагично нормална. несвободният се е вкопчил в крачола на свободния, който се опитва да влачи след себе си тълпа от освирепели хора искащи всъщност не собствената си свобода, а настояващи с ярост да отнемат чуждата. и за съжаление все по-малко милост имам, и все повече зъби ще бъдат разбивани с шут. удобно е така да разчистваш зомбитата, долу, на нивото на подметките. светът е безнадеждно красив и пълен с безнадеждно отблъскващи хора.