или известният в международните български среди още като „баси вулкана“. Този път, обаче, представен не чрез обезсърчителни снимки на опразнени летища и разделени семейства и асоциации с обещания край на света.
Шон е имал на разположение само два дни, за да пресъздаде Исландската неволя по един невероятно красив начин. Пък Canon доволно могат да се гордеят с творческия инструмент, към който все по-нетайно и с по-дълбока надежда поглеждам – Canon 5D mkII. И да, дано се намерят спонсори, които да пратят Шон на друго пътешествие. Заслужава го.