Излезе на български трета книга от поредицата с комисар Монталбано. Поредицата включва двайсет книги, преведени на 32 езика. Романите и разказите с прочутия герой са филмирани в най-популярния италиански криминален сериал, излъчван в 65 страни.
След „Формата на водата“ и “Теракотеното куче”, “Крадецът на закуски” е третият роман с комисаря Монталбано, който пуска издателство “Книгопис” (виж тук).
Авторът Андреа Камирели е доайенът на съвременната италианска литература. Написал е няколко исторически романа и множество разкази, но е най-известен като създател на колоритния комисар Монталбано. Роден в Сицилия, писателят използва в книгите си местния диалект, изпъстрен с нови, измислени от него думи.
Освен с литературното си творчество Андреа Камилери е известен и с работата си в киното и театъра. Писателят е вече 88-годишен, но продължава да пише и да участва в културния живот на Италия. Сред многото отличия на Камилери са Орденът за заслуги към Италианската република и наградата „Дагър“ на Асоциацията на криминалните писатели.
Ето откъс от романа:
Събуди се в лошо настроение, а от изпотяването по време на неспокойния му сън заради килото и половина „сардини като птички коприварче“*, с които предната вечер се натъпка, чаршафите се бяха увили плътно около тялото му и му се стори, че се е превърнал в мумия. Надигна се, отиде в кухнята, отвори хладилника и изсипа в гърлото си половин бутилка леденостудена вода. Докато пиеше, погледна навън през отворения прозорец. Светлината на утрото обещаваше хубав ден, морето беше гладко като тепсия, а небето ясно и безоблачно. Монталбано, който се влияеше от това какво ще е времето, се почувства ободрен и в добро настроение, в което щеше да бъде през следващите часове. Все още беше твърде рано, затова отново си легна и се приготви за още два часа сън, издърпвайки чаршафа над главата си. Помисли си, както правеше винаги, преди да заспи, за Ливия в леглото ѝ в Бокадасе, Генуа: тя беше вдъхновяващото присъствие във всяко негово пътуване, дълго или кратко, в „света на сънищата“, както се казваше в едно стихотворение на Дилън Томас**, което много му беше харесало.
Пътешествието му беше току-що започнало, но го пре-късна звънът на телефона. Стори му се, че този звук го прониза като свредел през едното ухо, за да излезе от другото, пробивайки мозъка му.
– Ало!
– С кого говоря?
– Първо ми кажи ти кой си.
– Катарела съм.
– Какво има?
– Извинете ме, но не познах гласа ви, комисерийо. Вероятно спите.
– Вероятно – да, в пет сутринта! Ще ми кажеш ли какво се е случило, без да продължаваш да ми танцуваш по нервите?
– Има убит в Мадзара дел Вало.
– Какво ме засяга това? Аз съм във Вигата.
– Ама вижте, комисерийо, умрелият…
Остави слушалката и изключи телефона. Преди да затвори очи, си каза, че може би го е търсил приятелят му Валенте, заместник-началник на полицията в Мадзара. Щеше да му се обади по-късно от кабинета си.
***
Капакът на прозореца се трясна с всичка сила в стената и Монталбано се изправи внезапно в средата на леглото с опулени от уплаха очи, убеден в просъницата, в която все още се намираше, че някой го простреля. За миг времето се беше променило, студеният и влажен вятър надигаше в морето вълни от жълта пяна, а цялото небе се беше покрило с облаци, които предвещаваха дъжд.
Стана, като проклинаше всички светци, отиде в банята, пусна душа и се насапуниса. Изведнъж водата спря. Във Вигата, а следователно и ...
