На Сталин се приписва циничната констатация, че убийството на един човек е престъпление а на милиони хора е статистика. Дори и да не го е изрекъл, много му отивал. Цинизмът му звучи направо перверзно в светлината на най-големия подкуп, даван пред очите на човечеството. Защото подкупването на един човек е престъпление, а корумпирането на една огромна държава в огромни размери е политика. Имперска и арогантна при това!
За нас, българите, ритуалното унижаване на разчекнатата между Европа и Русияа Украйна, положена на прокрустовото ложе в Кремъл, е като поглед по лупа за собствената ни неприлична действителност.
Лъжете се, ако си мислите, че основният износ на Русия е само монополният поток от суровини за енергетиката ни, макар да е истина, че чрез тях Москва наистина държи за гушата България.
По каналите на двустранната търговия с едностранната десетократна печалба на бившата(?) ни владетелка тече водопад от корупция и това е за нас фаталният водещ вносен продукт, сделан в Русия. В самата империя официално признатата тежест на корупционния теч в икономиката на страната се измерва с 50 на сто от брут(ал)ния вътрешен продукт.
Познайте дали заразата не се пренася по инвестиционен път, по който България бива изнасилвана по инерция, по традиция и по…взаимно съгласие, уви. Което прави изнасилването да изглежда в очите на света ( и на българите, които мислят като света) като откровена проституция от страна на разпищолената пета колона.
С петата колона обаче по неволя си живуркаме заедно под юргана на националното примирение. Време е за разграничаване.
По това разграничаване ще познаете кои политически субекти наистина се противопоставят на олигархията, мафията, задкулисието, беззаконието, несправедливостта и всички подобни прикрития на бруталната истина- все понятия, използвани като удобни указателни табели за изход към изходната точка, от която тръгнахме, когато бяхме „освободени” от вечните ни освободители, донесли ни демокрацията на тепсия като главата на Йоан Кръстител, поднесена от Саломе от сесесере.
Интересно е обаче как в дългосрочна перспектива ще погледнат самите руснаци на тази имперска щедрост към Янукович, която Путин финансира от техния залък. Това е въпрос, който трябва да си зададат и българските просяци, които точат лиги пред вратите на Кремъл. Там все някога ще дойде власт, която ще потърси сметка за корумпирането на чужди режими и “елити” с парите на руския народ.