/КРОСС/ - Преди малко повече от 10 години гледах как правиш първата си стъпка в деня след операцията на счупения крак. Тогава, да си призная, не вярвах, че можеш да се върнеш. Ти вярваше ли? - Не съм спирала да вярвам. Все пак заради тази вяра съм тук. Атлетиката е уникален спорт. Всеки сезон е едно ново начало. Започваш, тренираш, готвиш се. И започва всичко. Лошото е, че за мен остават прекалено малко нови начала. Не мога да крия, в края на кариерата си съм. Но виж какво се получи в Пекин. Това зарежда емоционално много. След полуфинала бях просто на седмото небе. Не очаквах такова бягане. Въпреки че бях готова за него. От години треньорът ми ме караше да се съсредоточа в него. Но аз съм малко инат - 100, та 100. Сега наистина трябва да поразмисля. Но моментът не е сега. Искам да се прибера и да отпразнувам този финал както трябва. Да се видя с родителите си, със семейството, с приятели. Всичко за тази година приключи. Стига толкова. Месец и половина подготовка за това световно наистина изтощават. - Разбра ли какъв фурор предизвика в България?- Леко понаучих. След полуфинала започнаха едни съобщения. Преди Световното три месеца спрях с атлетиката, в смисъл нито съм гледала, нито съм слушала или чела за атлетика. Всичко бе подчинено на Световното. И просто съм безкрайно щастлива, че изпълних една от мечтите си. Направих и финал на 200 метра. - През тези 10 години имаше ли момент, в който си искала да спреш?- Не. Може би един