През  60-те години ученици от Белоградчик, които са се занимавали с астрономия на любителско ниво, са работили за съветския център “Космос”. Сега той е отдел в Института по астрономия на Руската академия на науките.

Станцията им била включена в мрежата за наблюдение на изкуствени спътници на Земята, като те са наблюдавали движението на съветските спътници с цел определяне на реалните им орбити.

“Тази дейност е започнала през 1964 г. още преди официалното откриване на астрономическата обсерватория, което става година по-късно.

Развивана е много интензивно и въз основа на това, че дава много добри данни и впечатлява тогавашните ръководители във Видински окръг, в края на 60-те години е взето решение и са отпуснати средства за закупуване на най-големия телескоп на Балканите”, разказва доц. Николай Томов, чийто баща Александър Томов по онова време е ръководил работата на белоградчишката обсерватория.

Идеята за построяване

на астрономическа

обсерватория в

Белоградчик е на

учителя по физика
в местната гимназия Христо Костов. Тя възникнала след пълното слънчево затъмнение на 15 февруали 1961 г., което наблюдавал с група ученици от високо място над Белоградчик с отлична видимост на небето.

Още през пролетта на същата година започва строителството на училищна обсерватория и за няколко месеца тя е почти готова. През ноември Костов се премества на работа в Софийския университет, където става асистент по физика, а работата по обсерваторията е поета от наследника му в гимназията Александър Томов.

Той прави предложение пред тогавашната секция по астрономия на БАН към обсерваторията да се създаде третата в България станция за наблюдения на изкуствени спътници на Земята.

Предложението е прието и от лятото на 1964 г. станцията започва да функционира. Официалното откриване на обсерваторията е на 21 юни 1965 г., но не като училищна обсерватория, а като Народна астрономическа обсерватория към отдел “Просвета” - Видин, и министерството на образованието.

Най-големият телескоп по онова време е 15-сантиметровият “Цайс Касегрен”.
Преди официалното откриване на обсерваторията в Окръжния народен съвет във Видин е получено писмо от Астрономическия съвет на Съветската академия на науките, в което са отправени благодарности за професионалната работа на учениците.

Ръководителят им Александър Томов се възползва и

прави предложение

за оборудване с

60-сантиметров

телескоп
за професионални наблюдения. Парите са отпуснати още същата година и в завода “Карл Цайс” в Йена е поръчан 60-сантиметров телескоп в система “Касегрен”. Той е монтиран през 1969 г. в 6-метров купол и това е първият професионален телескоп за астрономически наблюдения в България.

Първоначално е бил оборудван с едноканален електрофотометър за наблюдения на звезди, галактики и астероиди.

Оборудването с професионална техника продължава и през 1973 г. Александър Томов и съветски специалисти пускат едноканален фотоелектричен фотометър с

трицветна UBV система и

обсерваторията се

превръща в първата

научна база за

професионални

наблюдения
в страната. Така любителското ниво е надраснато и през 1976 г. с решение на МС тя става база на секция “Астрономия” към БАН.

60-сантиметровият телескоп в обсерваторията в Белоградчик е бил най-добрият на Балканите и в Югоизточна Европа до 1979 г. Пред него е доц. Николай Томов.

 

До 1979 г., когато влиза в експлоатация Националната обсерватория на връх Рожен, 60-сантиметровият телескоп в Белоградчик е най-големият на Балканите и Югоизточна Европа.

Оттогава белоградчишката обсерватория е филиал на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН. Нейна основна функция е провеждане на фундаментални астрономически и астрофизически изследвания.
През 1994 г. обсерваторията е оборудвана с още един телескоп - “Целестрон”, 14-инчов “Шмит Касегрен”, монтиран в 4-метров купол.

Нов тласък на развитие обсерваторията получава през 1997 г., когато е закупен и монтиран първият модерен CCD приемник, позволяващ изследването на слаби и далечни обекти. През 2008 г. телескопът е оборудван с още по-модерна CCD камера.
През последните години основните наблюдателни проекти, реализирани в

обсерваторията, са

изследвания на

променливи обекти

- активни галактични

ядра и квазари,

катаклизмични и

симбиотични звезди,

променливи късни гиганти и др. Също така обект на изследвания са ярки комети и малки тела от Слънчевата система, новооткрити обекти и други интересни астрономически явления.

“Освен наблюдение на всички небесни тела, като се започне от нашата Слънчева система, тела от нашата галактика - други звезди и мъглявини и звездни купове, и се стигне до извънгалактически обекти.

Прави се фотометрия, чрез което се получават много от параметрите на небесните тела - температура, светимост, разпределение на енергия в спектъра и др.”, пояснява доц. Томов. Голяма част от изследванията се провеждат в рамките на международни кампании за наблюдения в сътрудничество с други астрономически институти и обсерватории.

Астрономическата обсерватория в Белоградчик е първата професионална научна база за астрономически изследвания в България.

 

Само за последните 10 г. публикуваните в най-престижните международни астрономически списания научни статии, използващи изцяло или частично наблюдения от Астрономическата обсерватория в Белоградчик, са над 30. Общият брой на публикациите за периода надхвърля 100.

Обсерваторията, която миналия месец отбеляза 50-годишнината си, се използва и за популяризиране на астрономията. Тя е

отворена за

посещения и често

се използва за

провеждане на

уроци по физика
Първият 15-сантиметров телескоп “Цайс Касегрен” е оборудван с планетна и звездна фотокамера и голям набор от окуляри. Сега се използва за демонстрации.