Франс прес
Частично изплащани заплати, в натура или с месеци закъснение - бедственият пейзаж на заетостта в Гърция не се изчерпва само с рекордно високото ниво на безработица сред наслението - над 27 процента.
“Всяка сутрин оставям децата си, качвам се на колата си, наливам бензин и идвам на работа”. Кризата нищо не е променила в навиците на Хрисула Заркамела, касиерка в Катерини Северна Гърция с изключение на едно: тя не е получавала своите 894 евро месечна заплата от август, подобно на десетимата си колеги от супермаркета Арванитидис.
Всички служители от тази верига, която има около 150 магазина в страната, живеят в зависимост от несигурните плащания на заплата, обяснява тя.
“Сериозните проблеми започнаха преди една година. Първоначално ни плащаха с един месец закъснение, не казваха нищо. После неплатените суми се натрупаха”, разказва Заркамела.
През май работодателят, който дължал заплати за три месеца, им прави изненадващо предложение: половината от дължимата сума да се плати в купони по 20 евро, които да бъдат изразходвани в магазина.
Много служители отказаха: “те смятат, че ще си плащам данъците в брашно и захар!”, ругае 40-годишната касиерка.
Макар че е единствената в магазина, която може да разчита на втора заплата - тази на нейния съпруг, тя се пита дали ще може “да купи гориво за отопление”.”Над един милион неплатени заплати” в Гърция, гласеше в началото на декември заглавие в либералния ежедневник “Катимерини”, който цитираше “емпирична” оценка на Института за изследвания на синдиката на работещите в частния сектор ГСЕЕ . Цифра, която доближава броя от 1,37 милиона безработни в страната.
“Закъснения от един или два месеца са толкова чести, че дори най-доброжелателният инспектор по труда преценява като безполезно да се занимава с това”, казва адвокат Маргетина Стефанату, специалист по трудово право.
“Всяка втора фирма не плаща на служителите си навреме”, отбелязва Янис Кузис, преподавател в университета Пантейон в Атина и изследовател в института на ГСЕЕ. Според него “най-проблемните” сектори са тези на сигурността, чистотата, ресторантьорството и хотелиерството.
Но в една страна с 98,5 процента фирми с по-малко от 50 служители, които са “най-уязвимите” по време на криза, тази статистика дава “изкривена” картина, посочва гръцката федерация на работодателите СЕВ в отговор на въпрос на АФП.
С пресъхването на банковите кредити тези малки фирми вече не могат да се справят с дефицита на парични средства, казва адвокат Стефанату без да отрича случаите на “лошо управление”.
В болница “Анри Дюнан” в Атина , модерно болнично заведение, открито през 2000 г. под егидата на гръцкия Червен кръст, бившият ръководен екип е оставил дефицит от милиони евро.
Над 1000 служители там не са получавали заплати от девет месеца, разказва Анастасия Куцурис, 45-годишна, общопрактикуващ лекар, която е лишена от своите 1650 евро месечна заплата. “Да си тръгна? Но къде да си намеря работа?”, пита тя.
Страхът от безработица задържа също и 52-годишния Н., сервитьор в хотел в центъра на Атина, където той получава “200 евро оттук-оттам” от “петнайсет месеца” насам, обяснява той пред АФП.
Друг атински служител, работещ в една и съща автомобилна фирма от 22 години, споделя, пожелавайки да остане анонимен, че получава 100-150 евро на месец от две години и половина, като “аргументът е, че фирмата върви зле”.
Редки са случаите на служители, които се организират за протест, както направиха тази есен работниците от корабостроителниците в Скарамангас, близо до Атина, които демонстрираха редовно с искане да получат неизплатени заплати за ...