Светът се нуждае от повече хора като Нелсън Мандела. Вместо това той получава хора като Владимир Путин. Докато миналата седмица в РЮА погребваха южноафриканския герой, руският президент тормозеше Украйна и я натискаше да влезе в нов митнически съюз, който започва да прилича малко на олекотена версия на Съветския съюз, а освен това затвърждаваше контрола си над държавните медии чрез създаването на нова кремълска информационна агенция под ръководството на твърдолинеен националист и хомофоб.
Тези ходове на Путин не са изолирани събития. Те се вписват в схема на поведение от последните около две години, която целенасочено отдалечава Русия от социално и културно либералния Запад: закони, които официално разрешават терора над гейове и лесбийки, хвърлянето в затвора на музикантки от пънкарска група за оскърбление на Руската православна църква, демонизирането на подкрепяни от Запада продемократични организации като “чуждестранни агенти”, по-широки нови закони за наказване на държавната измяна, ограничения над осиновяването на руски деца от чужденци.
Ставащото е по-сложно и по-опасно от просто показване на политически мускули от страна на Путин. Той се опитва да очертае гранична линия спрямо Европа, да задълбочи разделенията на един континент, от който на два пъти тръгнаха световни войни. Изглежда по-ясно от всякога, че Путин не се заяжда със Запада просто за да възпламенява поддръжниците си или да задушава в зародиш вътрешнополитическата опозиция. Той също така се опитва да заличи напредъка от последните 25 години.
Мотивацията на Владимир Путин отдавна е тема на журналистически и научни предположения, довели до няколко припокриващи се теории: той е тормозеното момче по дворовете на следвоенен Ленинград, което облича униформа на КГБ, за да си го върне на тормозилите го и никога повече не я сваля. Той е циничният пресметлив майстор на “реалполитик”, който възприема света като поредица от заговори и реагира подобаващо. Той е измъчена руска душа като от творба на Достоевски, разстроена от безбожието, слободията и моралния упадък. Той е съветският Суперман, който продължава да води Студената война. Той е класически нарцисист, най-ясно за което говори склонността му да бъде сниман гол до кръста, яхнал кон.
Откакто започна сегашният му президентски мандат през 2012 г., Путин все повече чувстваше, че протягането на ръка към Запада не се приема с дължимото уважение, че с Русия се отнасят като с победена нация, а не като с равен на световната сцена. Унижението и негодуванието му са прераснали в политическа антипатия, която не е специално съветска, но е дълбоко руска. Спорът му със Запада вече не е само за политическо влияние и икономически предимства. Той за него е дълбоко духовен.
“Путин иска да превърне Русия в световната столица на традиционните ценности”, каза Маша Гесен, автор на остро критична биография на Путин, активистка за правата на гейовете и лесбийките и автор на блог в сайта на “Ню Йорк таймс”.
Човек може да се запита какво общо има ретро пуританизмът на Русия с вълненията по улиците на Киев, където желаещите партньорство с ЕС украинци се конфронтират с президента Виктор Янукович, който изглежда иска вместо това да се присъедини към съперничещия “Евразийски” съюз на Путин? Повече отколкото си мислите.
Чуйте как председателят на комисията по международни въпроси към руския парламент Алексей Пушков предупреждава, че ако Украйна влезе в ЕС, в страната ще навлязат европейски съветници и ще въведат “разширяване на сферата на гей-културата”. Или вижте яростно антизападния ...