Източна и Западна Европа в много отношения са по-взаимносвързани от когато и да било. Суровини, части и завършени изделия, хора, енергия и информация - всичко това преминава през границите и някогашната Желязна завеса по начин, който вероятно би бил немислим преди две десетилетия.
Икономическите облаци, надвиснали над континента през последните години, също показват признаци на разсейване и укрепва убеждението, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е преминало.
Като се имат предвид засилените връзки на Централна и Източна Европа с големите членове на еврозоната както като пазар, така и като източник на финансиране, възстановяването в тези страни води до силно преориентиране на изток.
Освен това, при положение че много държави от Централна и Източна Европа вземат строги мерки за поправяне на дисбаланса след разразяването на финансовата криза през 2008 г., има изгледи икономиите в много страни да бъдат смекчени.
Консултантската фирма “Кепитал икономикс” написа в доклад миналия месец, че “сега в голяма част от Източна Европа може би се появяват условия за балансиран период на сравнително силен растеж, съпроводен от ниска инфлация”, включително в Русия и Турция.
Всъщност картината в средносрочен и дългосрочен план е по-сложна. Вероятно повече от когато и да било след края на комунистическото управление има притеснения за възможните ограничения в сближаването на жизнените стандарти на Изтока и Запада и в по-нататъшното разпространение на пазарната демокрация в Европа, което помага за това сближаване.
Две събития от миналия месец допринесоха тези страхове да изкристализират. Първо излезе годишният преходен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическите реформи. Докладът, озаглавен “Затънали в прехода?”, предупреди, че има опасност много страни от някогашния източен блок никога да не настигнат Западна Европа по ниво на доходите, защото структурните реформи постепенно са спрели през последното десетилетие.
Ден по-късно Украйна - една от страните, за които служителите на ЕБВР изразиха особено безпокойство, замрази подготовката за подписване на основополагащо споразумение за свободна търговия и политическо асоцииране с ЕС.
Споразумението, предложено на Украйна и още пет бивши съветски републики по линия на програмата на ЕС “Източно партньорство”, се разглеждаше като начин за разпространение на европейските ценности и стимулиране на реформите, които са нужни според ЕБВР.
Президентът на ЕБВР Сума Чакрабарти отбеляза, че забавянето на реформите в тези страни в преход е станало преди глобалния срив, започнал през 2008 г., макар че той е влошил положението. “Тази стагнация не е само резултат от кризата. По-скоро смятаме, че това е тенденция, която става забележима сега, когато прахът от кризата започва да се сляга”, заяви Чакрабарти.
Ако реформите не бъдат подновени, единствено централноевропейски страни като Полша, Чехия и трите балтийски държави са на път да постигнат 60 процента от средния доход на човек от населението в 15-те по-стари членове на ЕС за 20 години, предупреди ЕБВР. В много други сближаването може да спре или даже да започне отдалечаване.
Роденият в Унгария финансист Джордж Сорос каза на конференция за представяне на доклада, че сближаването между Изтока и Запада е спряло.
“Това, което започна като процес на интеграция и трансформация, сега всъщност поема в обратна посока. Сега това е процес на дезинтеграция и вместо сближаване на жизнените стандарти има раздалечаване”, заяви той.
Страните от някогашния източен блок сега попадат най-общо в три групи. Първата включва 11-те, които вече се присъединиха към ЕС. Главният икономист на ЕБВР Ерик Бергльоф казва, че реформите в тези страни ...