Дойче веле

Крепостта Кале в Скопие. Снимка: травълпод

Скопие е на крака. Гражданите търсят начин да се справят с големия въздушен облак с висока концентрация на вредни микрочастици, които плуват над града и не им позволяват да отворят прозорците, за да проветрят или да излязат навън, без това да доведе до вредни последици за тяхното здраве.

Проблемът не е нов, но сега алармата се включи. Въпреки че има приет закон през 2005 г., заради икономическата криза от 2008 г. правителството отложи до април 2014 г. срока, в който компаниите трябваше да приложат стандартите за получаване на екологичен сертификат. Така компаниите от металургичната и други индустрии, които са и най-големите замърсители, използваха антикризисната мярка, за да насочат инвестициите си изключително към производството.

И когато се надяваха, че задължението им отново ще бъде отложено, шест месеца преди изтичането на срока правителството обяви, че всички трябва да изпълнят условията за получаване на екологичен сертификат до края на април 2014 г. Сега компаниите са “в сандвич” между краткия срок за изпълнение на дълго отлаганото задължение и възможността да продължат производството.

Аргументите, че металургията участва с до 7,5 процента в общия БВП на Македония, с 35 процента от износа и 15 процента в броя на работещите в промишлеността днес не печелят благосклонност от гражданите, които искат да имат чист, незамърсен въздух. Лиляна Поповска, председател на управляващата партия на зелените - ДОМ, казва, че до такава степен на замърсяване се е стигнало, защото икономиката се поставя над екологията, вместо да вървят ръка за ръка.

“Под продължилия десетилетия натск на икономически проблеми и безработица в Македония най-важно беше да се открие фабрика и да се работи при каквито и да са условия. Нека коминът дими! Имаме ниско екологично съзнание, повече развито за хигиена, но не и за грижа за жизнената среда. След това дойдоха финансовите кризи и се стигна до поляризация на избора - твърдеше се, че в бедността трябва да избираме между работа и здраве. Това е фалшива дилема. Трябват ни и работа, и здраве. Каква е ползата от спечелените пари, ако ги похарчим за лечение на болестта, която сме си докарали”, казва Поповска.

Тя напомня, че има много начини за икономическо развитие без замърсяваща индустрия - преработвателна промишленост, информационни технологии, екотуризъм, призводство на здравословни храни, промоция на културни ценности. “ДОМ водеше кампания и против продължаване на срока за екологично приспособяване на големите замърсители, които искаха още пет години удължаване на срока, но не пожелаха да инвестират в оборудване дори по време на големи печалби от борсите на метали.

Тези замърсители, които работят на печалба, трябва да отделят по един процент за екологично оборудване и за здраве. На онези, които не са в добро състояние, но са важни за региона, като “Югохром” например, им трябва помощ от държавата чрез гаранции за достъп до европейските фондове или благоприятни кредити за екологично оборудвне”, посочва Поповска.

Тук са и по-малките замърсители, които са доста на брой и получават разрешения от общините. На тях ДОМ посвети събиране под наслов “Тихите замърсители замърсяват най-гласно”. Тази неделя трябва да започнат да работят два мобилни апарата за измерване и анализ на качеството на въздуха, с което за първи път ще се доказва връзката между замърсения въздух и замърсителя. Апаратите ще бъдат поставени на т.нар. “критични точки”, където през изминалите дни концентрацията на вредни субстанции във въздуха ...