В зеления парк на моите мечти. В зеления парк на душата ми... Душата ми? Боже, какви глупости! Че нашият градски парк е зелен, е ясно. Напролет всички паркове са зелени. Че е хубав и ухае на липи, също е ясно. Какво общо има душата ми, питам? Това, че някаква млада дама в спортен екип „Адидас“ препуска всяка сутрин по алеите и хвърля руси отблясъци, не значи, че трябва да мрънкам за души и мечти. Разбира се. Знаете ли какво е сантимент? Ако Господ – каквито и да са многото Му имена – обича всички хора на нашата малка планета (а Той ги обича, щом така твърдят адептите на присъстващите религии), това значи ли, че обича Баба Цеца заради това, че жената носи красива шапка? Не, не значи. Да обичаш шапката на изтънчената жена, не значи, че обичаш същнос...