Из Армения с Опел (4): Каньона на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри

Завършваме обиколката на Армения с Валентин. В началото минахме от долината Дебед до Гюмри, после минахме през крепостта Амберд, планината Арагац, езерото Кари лич и столицата Ереван, а за последно от Гарни стигнахме Зорац Карер. Днес по пътя към иранската граница ще минем през каньона на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри

Приятно четене:

Из Армения с Опел

част четвърта

Каньонът на река Воротан, манастира Татев, Горис, Капан, Каджаран и Мегхри

Каньонът на река Воротан

Късно вечерта се завърнах от Нагорни Карабах, а на разсъмване потеглих за манастирския комплекс Татев, минавайки през живописния каньон на река Воротан.

Каньон на река Воротан

Пътят пресича реката при извори на естествено газирана минерална вода. Направени са и два малки басейна за къпане в тази газирана вода. Двама възрастни арменци тъкмо си тръгваха от басейните и ми обясниха, че водата е много лековита и трябва да се стои в нея 20-30 минути. Естествено, веднага си обух банския и се накиснах в по-големия басейн. В продължение на половин час се плациках спокойно, тъй като никой друг не се появи в ранната утрин. Усещането беше невероятно. За моя изненада коричките по зарастващите ми рани се отлюпиха и опадаха (бях падал неколкократно по стръмните терени). Попадайки в очите, обаче, газираната вода лютеше много.

Определено това къпане беше най-голямото удоволствие през цялото ми пътешествие, сравнимо само с плуването в Персийския залив на Арабско море при ужасните южни горещини двадесетина дни по-късно.

↑ Двата малки басейна с естествено газирана минерална вода, където се плациках сам в ранната утрин

↑ Паркингът при изворите на естествено газирана минерална вода

На връщане от Татев вече доста автомобили бяха спрели и хората си пълнеха бутилките с естествено газирана минерална вода.

Подобна вода извира и у нас при село Михалково в Родопите.

След къпането в басейна с газирана вода продължих по планинския път към

Татев

↑ По планинския път към манастира

↑ В планината трябва да се внимава за свлачища от камъни

Манастир Татев

Манастира Татев е основан през 9-ти век и в продължение на столетия е главен религиозен център на региона. Манастирският комплекс включва три черкви, параклис, люлееща се колона Гавазан (нейното клатене е било сигнал за приближаващи вражески войски или за заметресение), учебни помещения, библиотека, маслобойна, жилищни помещения и защитни стени.

Манастир Татев

↑ Една от манастирските черкви

В края на 10-ти век в манастира живеят около 1000 духовници, ученици и студенти. През 1170 година манастира е разграбен от селджукските турци, а библиотеката е унищожена. След това е възстановен, но през 14-ти век отново е разграбен и опожарен от монголските нашественици на Тамерлан. Манастира започва пак да функционира едва в края на 18-ти век.

↑ Колоната Гавазан, чието клатене е предупреждавало за приближаващи вражески войски или за заметресение

↑ Дърворезба върху една от черковните врати

За да се улесни туристическия достъп до манастира през 2010 година е построена въжена линия с лифтови кабини над каньона на река Воротан. С дължина от 5,7 км. това е най-дългата в света лифтова въжена линия без междинни стълбове. Цената на двупосочния билет е 12 лева.

Горис

Най-красивият град в Южна Армения е Горис, наброяващ 25 хил. жители. През него протича река Варарак, а над левия й бряг се издигат скални пирамиди с издълбани в тях жилища. Това място със жилищни помещения в скалите от мек вулканичен камък се нарича Пещерния Горис. Аналогия може да се направи с Кападокия в Турция, с Кандован в Иран и с нашите Белоградчишки скали.

Горис, Армения

В града има предприятия на електронната и електротехническата промишленост, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост.

Старата част на град Горис

Новата част на града

Градския парк е изграден през 1943г.-1945г., по времето на Великата отечествена война.

Входът към градския парк в Горис

Скалите с вулканичен произход, в които през миналите столетия са издълбани жилища,

се намират до самия град Горис. Образувало се е цяло скално селище, аналогично на тези в турската област Кападокия.

Скалите с вулканичен произход, в които през миналите векове са били издълбани жилища

Скално жилище

Скални жилища

↑ Скалите с вулканичен произход, в които през миналите векове са били издълбани жилища

Вулканични скали

При Горис пътят продължава на юг към Иран. На изток през планините е пътя за република Нагорни Карабах. Град Горис беше начален и краен пункт при обиколката ми на тази дипломатически непризната република.

Връщайки се от Нагорни Карабах, в автосервиз на Горис ми ремонтираха скоростите. Взеха автомобила за ремонт към 20.30 часа вечерта и затвориха сервиза след като свършиха с мен. Тук мога да отбележа, че арменците работят по ориенталски, т. е. започват сутрин към 9.00 – 10.00 часа и приключват късно вечер.

На юг към Иран

Пътят към Иран минава през планински местности с останки от средновековни крепости, изградени около непристъпни скали.

↑ На юг към Иран

Град Капан

Със своите 46 хил. жители Капан е най-големият град в Южна Армения. Разположен е в долината на река Вохчи в подножието на планината Хуступ, висока 3200 метра. В планините наоколо през съветската епоха са открити значителни залежи от метали, поради което е развит рудодобива и металургията. Заради металните залежи на много места компасите не могат да отчитат правилно посоките, а стрелките им просто „полудяват“.

Град Капан и река Вохчи

Град Капан

↑

Град Каджаран

През малкия град Каджаран минах по тъмно, поради което не съм спирал да го разглеждам. Перпендикулярно на една улица в града беше прокопан доста дълбок и широк канал с натрупани камъни, там където трябва да стъпят колелата на автомобилите. В тъмното не ги видях и предните колела пропаднаха в канала. Намерих наблизо двама яки арменци, които повдигнаха предницата на колата за да се измъкна, след което заедно напсувахме строителите и местните власти, които са оставили на пътя този „капан“ за автомобили.

Късно вечерта, близо до иранската граница видях до пътя импровизиран паркинг, където останах да пренощувам. На това място през цялата нощ двама арменци въртяха търговия с дизелово гориво. Ирански ТИР-ове спираха и от резервоарите им източваха по 50÷100 литра. После от тубите сипваха дизеловото гориво в резервоарите на преминаващи арменски камиони КАМАЗ. Вероятно това е доста изгодно за всички, защото на следващия ден още на първата бензиностанция в Иран установих, че цената на литър дизел е 12 стотинки (аз като чужденец трябваше да плащам по „цели“ 28 стотинки за един литър).

Разбира се, че и с тези арменски търговци на черно си поприказвахме и се сприятелихме. За пореден път се потвърди изключителната арменска сърдечност и гостоприемност.

Град Мегхри

Последният арменски град, който опознах преди да прекося границата, беше Мегхри. Там има предприятия на хранително-вкусовата промишленост, а газопровода Иран-Армения минава през самия град

Град Мегхри

На границата оформянето на документите за излизане от страната стана сравнителни бързо, като платих 26 лв. изходна такса за автомобила.

Доста си поприказвахме с един млад митничар, чийто брат по това време бил в град Разлог в България по линията на младежки културен обмен. Трудно се разделихме с този приказлив интелигентен младеж.

След като ме провериха арменските митничари и граничари, до самия мост над граничната река Аракс бях проверен и от руски войници. Малко преди това разбрах, че границата се охранява от руски гранични войски. Наблизо е разположен руски гарнизон с 2000 военнослужещи, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран.

Разделих се с Армения, тъй като бях достигнал основната цел на моето пътешествие – Ислямска рапублика Иран.

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Още пътеписи от близки места: