/КРОСС/Усещането за déjà vu - за нещо вече видяно, будещо тревога и до болка познато - се утаява в душите ни с изтичането на тази политическа година. Определят я като година на протести и избори, на надежди и напразни очаквания. Ако се придържаме към фактите, 2013 г. ще се запомни политически поне с три неща: с краха на популизма с марка „Борисов"; с пробуждането на гражданите; както и с безсрамието на новата тройна коалиция (под маската на „Орешарски"), въобразила си, че може пред очите ни да отдаде целия властови ресурс на държавата в услуга на един семейно-корпоративен кръг. В резултат на което се разрази истинска гражданска революция и бяхме върнати назад във времето: към големите митинги и конфронтацията от началото на 90-те, чийто финал, както знаем, беше Виденовата зима. Сега, с настъпването на студа, гражданите, поуморени, ала все още гневни, тревожно се питат: накъде отиваме? Какво ни чака през 2014 г.? Колко негативна е перспективата пред страната ни? Ще ни отмине ли (заради пояса на валутния борд или надуваемата жилетка на ЕС) горчивата чаша, която предходници на днешната власт ни накараха да изпием до дъно през 1996-1997 г.? Според проучване на „Алфа рисърч" 2013 е годината на най-черните лични равносметки от Виденово време насам