Алекс беше мъничка - на 3-4 месеца и аз й бях приевна стопанка. Мъникът беше любвеобилен и жален за нежност, каквато постоянна не можех са му дам, тъй като съм пенсионерка и гледам 5 кучета. Но в къщи Алекс живееше добре и се чувстваше като в истински кучешки дом. Странното у него бяха двете му различни по цвят очи - едното кафяво, другото - синьо. Ясен белег, че  има кръв на хъски - за тях са характерни различните по цвят очи. Явно някой от родителите му е бил хъски.

От организациите, занимаващи се с изостастевини и бездомни кучета, разбрах, че по спезификиге на породите се познава кои годин кои породи са били модни и като мине  модата, се появяват сответните бездомничета - деца на безотговорно заплодени женски, изхвэрлени на улицата. Сега започва ерата на бездомничетата лабрадори.
Алекс имаше късмет - любящи хора, които искаха да я осиноват и тя намери новия си дом.
Но е крайно време в Закона за защита на животнити да се приложи и спазва клаузата за сериозни наказания на стопани, които изхвърлят животни - .а това е основниаят източник на бездомничета в града.