/КРОСС/ - Вашите родители са искали да станете лекарка, а избирате ВИТИЗ. Как ви откри Георги Дюлгеров? - Дюлгеров беше асистент и още като студенти ни подхвана. Правихме заедно едно представление "До трети петли" на Василий Шукшин с моите колеги студенти. Най-вероятно там се харесахме. Аз безкрайно много го ценя и обичам, както и моя професор Гриша Островски. Той е вторият човек, който ми подаде ръка и ме доведе в киното; оттам тръгна моята филмова кариера. Постепенно започнаха да ме канят за драматични роли и това повлия; през цялата ми филмова кариера се опитвах да направя нещо по-различно, но бяха сложили вече клишето "драматична актриса" и така и остана. Имаше един динамичен период от десетина години, когато много снимах и това ми носеше голяма радост. - Подбирате ли ролите и режисьорите, с които да работите? - Тогава имах възможност да си избирам ролите. В момента нещата не са вече така, сега ни избират - седиш на опашката, непрекъснато се правят кастинги... Наистина, отказвала съм една-две роли, защото не са ми харесали. А срещите с режисьорите бяха истинско преживяване. Една от най-привлекателните фигури, с които съм работила, е Людмил Кирков. След Стара Загора заминах за четири години в Бургаския театър. По това време снимах и "Равновесие" в Поморие. Людмил Кирков беше толкава изтънчен, толкова фин човек, деликатен; работеше се брилянтно с него, той не повишаваше тон на терена