Това е репортаж от форумът, организиран онзи ден от Института за модерна политика:

Институтът за модерна политика сложи началото на цикъл от дискусии за технологията за правене на реформи в България.  На широк форум в Гранд хотел “София”, с участието на повече от 100 представители на държавни институции, сред които министър по еврофондовете Томислав Дончев и конституционният съдия проф. Емилия Друмева,  на неправителствени организации и академичните среди беше представена книгата на социологът д-р Венелин Стойчев “Модернизация на “модернизацията”.

Дискусията беше открита от председателя на ИМП Борислав Цеков, който подчерта, че големият проблем в управлението на България е неспособността да се правят системни реформи, да се гарантира приемственост и контюнюитет. “Всяко управление, с малки изключения си мисли, че светът започва от него и всичко трябва да започне отначало. Това е вреден български порок!, който предизвиква недоумение в западните ни партньори”, заяви той.

“Трябва да се освободим от схващането, че модернизацията се свежда до закупуване на техника, оборудване и канцеларски материали. Едва тогава реформите у нас ще имат шанс”, зададе тон на дискукията авторът на книгата д-р Венелин Стойчев, който е и член на Консултативния борд на ИМП.

В своето слово министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев отбеляза: “Книгата на д-р Стойчев за мен не е само интелектуална провокация, но и повод за размисли. Модернизацията никога не е само институционална и инструментална, тя е и социална дейност. Държавата ни е загубила рефлекс да планира адекватно, парите от Европа трябва да влизат у нас по някакъв добре премислен и структуриран модел. Трудно ми е да обясня на някой кмет защо трябва да има финансова корекция понякога с доста висок процент, примерно, ако техният проект ограничава и спъва конкуренцията в даден сектор”

Юристът Ивилина Алексиева, изп.директор на ИМП се спря на проблемите на реформата в здравеопазването. “За мен здравната система не произвежда здраве и качество на живот, тя е маргинализирана, подчинена на корпоративни и съсловни интереси. Няма принципи на солидарност в начина на плащане на здравните осигуровки според нея. Едва ли със смяна на политически фигури на върха на системата ще се решат проблемите там, не става и със свръхрегулация е нейната теза. Реформа не се прави със закриване на болници и с търсене на виновник, не се прави и с еднолично решение и протести”, каза тя.  Според нея реформата е процес и трябват ясни срокове и критерии, да има система за оценка на резултатите с център- пациента.

Преподавателят в Юридическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски” Здравка Кръстева говори по темата “Нетипично позитивен ракурс към съдебната реформа”, като подчерта, че не могат да се правят реформи в толкова важна структура на държавната власт в условията на тотално дискредитиране и ерозия на доверието в съда и магистратите. “Общественото мнение не може да бъде фактор за ефективността на съдебната власт”, изтъкна тя, позовавайки се на изрични стандарти, формулирани в практиката на Съда в Страсбург. “Отговорността за изграждането на доверието към съда е и на другите държавни институции, които не бива да се включват в хора на безогледното отрицание”, подчерта Здравка Кръстева.

Качеството на всяка публична дейност зависи от качеството на нейното управление бе тезата на преподавателя от СУ”Св.Климент Охридски” проф. Георги Димитров. Той се спря на разликата между реформа, промяна и пролитически провал, спря се на три актуални скандала в образованието. “Министър Сергей Игнатов заяви, че ще направи разтърсваща реформа, но няма да има нов закон за висшето образование- натрапва се въпросът разбира ли министъра реформата, която иска да направи?”, запита проф. Георги Димитров.

Капка Панайотова, директор на Центъра за независим живот направи дисекция на проблемите, пред които е изправена от години интеграцията на хората с увреждания. “Изливат се повече от 100 милиона лева за интеграция, а ефекта е почти нулев”, заяви тя.

“Да, нужна е реформа на реформата и това ще стане чрез нова Конституция, заяви бившия депутат Атанас Семов, преподавател в СУ “Св.Климент Охридски” . “Имаме куха процедурна демокрация и едно формално членство в ЕС, от което не черпим никаква полза”, каза той.

Юристът Емил Георгиев, преподавател във Философския факултет на СУ “Св.Климент Охридски” отбеляза в заключение, че за да има ефикасни реформи са необходими споделени ценности и политически консенсус върху тях след основните фактори на политическия процес.