/КРОСС/ Защо в Берлин могат, а в София не? Защо коалициите в Германия водят до стабилност и ефективност в управлението, а в България до противоречиви резултати, превърнали понятието коалиция в мръсна дума? Третата в историята на Германия голяма коалиция се роди почти три месеца след последните избори за Бундестаг. Повече от два месеца от това време преминаха в преговори между бъдещите коалиционни партньори. Първо се проведоха най-общи предварителни разговори за това дали въобще е възможна коалиция, след което седмици наред многократно заседаваха 12 работни групи с широко участие на политици от централите и местните структури на партиите. След 17-часови интензивни финални преговори партийните лидери подписаха коалиционното споразумение. Накрая християндемократите гласуваха споразумението на партийна конференция, а социалдемократите - дори на общопартиен референдум. На мнозина вероятно този начин за съставяне на коалиция, по германски методичен и педантичен, им изглежда излишно мъчителен. По-внимателното вглеждане в него и сравнението му с българската коалиционна практика обаче обясняват защо коалициите в Германия водят общо взето до стабилност и ефективност в политиката, а в България - до меко казано противоречиви резултати, превърнали самото понятие коалиция в мръсна дума. Коалиция или не? На изборите през септември т.г. християндемократическият блок в Германия постигна най-добрия си резултат от 23 години насам и втория в следвоенната история