Поколение на кръстопът
Във чашата с вино поглед се дави
и мислите в мрачни простори летят.
Спомени, болки и чувства забравил,
след четвърт век отново съм на кръстопът.
Виновен ли бях, че толкова дълго им вярвах,
че не въстанах, когато бях по-силен и млад,
че в лъжата голяма до днес аз останах
и в „пътя“ им наивно тъй дълго вървях?
Виновен ли бях, че вече дори не ги мразя,
че от безсмислени спорове останах без глас,
че свойто достойнство и чест не опазих,
че децата след нас пак без път ще вървят?
Виновен ли бях…?
