Зяпнах. Ееей, това изкуството било голяма работа. В короната се мъдреха Златев, Прокопиев, Минев, Гергов … Малко по-надолу, красиво накацали по клоните – Станишев, Борисов, Доган, Костов … При могъщите корени – Найденов, Велчев, Ситнилски, Дърдонски… цели висши съдебни съвети. Впити като лиани по ствола лъщяха Цветановци, Руменовци, Местанчета, Воленчета и Валерчета. Гледах като омагьосан. Направо се захласнах. Както си се наслаждавах, по едно време забелязах, че някак си отстрани има отделна, допълнителна композиция от чували, изписващи Бареков. Явно авторите са се чудели къде точно да ситуират тая красота и са я хакнали, в крайна сметка, ей така, някъде си. Въпрос на творческо виждане, както се казва. Обърнах се към приятеля си: - А има ли си име това миризливо чудо? Как се казва? - Има си. И е възможно най-логичното. Не очаквай някаква изкелефенчена изненада. „На бунището на историята” се казва.