омръзна ми от оплакванията и мрънкането на пълчищата български “онеправдани”. Как успяват да съберат хилядна армия при всеки намек за обида? Удоволствие ли им доставя гръмогласното самосъжаление? Какво им носи инстинктивното одобрение на всичко, произлизащо от България, пък било то и достойно за отвращение? Все повече се убеждавам, че отговорите