/КРОСС/ Георги Господинов е един от авторите, чиито книги се чакат като събитие. Както и един от малкото, чието име освен в графата "български писатели", издателите слагат и в графата "най-четени". Тази година той зарадва читателите с две книги - "Невидимите кризи" и "И всичко стана луна". Втората постави рекорд, като 17 седмици пребивава в топ 10 на най-продаваните книги. Що се отнася до "кризите", те се появиха на пазара малко преди духовната и екзистенциална криза в обществото ни да добие своя видим облик. Каква бе годината за българската книга, как ни четат и какво намират в един текст на български автор чужденците? Как съжителстват в текста и в битието ни четящият и протестиращият човек? И как Витлеемската звезда от Коледата на детството бди над детските празници и духа на децата ни? - В италианска рецензия за "Физика на тъгата" те наричат "колекционер на емоции в очакване на Апокалипсиса". Имаш ли усещането за апокалипсис сред това, което става в последно време? - Усещането за апокалипсис е нещо, което, струва ми се, носим винаги със себе си. Има времена, в които тиктака по-силно. И последните години са такива. Не само тази. Писах романа през 2010-a и 2011-a и мога да твърдя, че тогава се усещаше. Разбира се, не говоря за онзи библейски Апокалипсис с огнени конници и тръби или за други катаклизми. Усещането за апокалипсис е много лична работа