ГЕРБ дойде на власт с гръмко обявеното намерение за здравна реформа, с подкрепата на политически формации, лекарски и пациентски организации и с много очаквания, но, както се оказа, без понятие какво трябва да се направи. Липсата на идеи трябваше да се компенсира с поставянето на външни за партията и премиера Бойко Борисов специалисти от сектора за министри на здравеопазването. Те обаче не се ползваха с политическа подкрепа и нямаха никаква тежест в правителството, поради което гласът им не се чуваше. Партийните здравни кадри на ГЕРБ в парламента от своя страна не поеха инициативата да предлагат промени, а само гласуваха спуснатото от министерството. А когато нещо започваше да изглежда неудобно, се противопоставяха не “непосветения в партийната линия“ здравен министър. Божидар Нанев беше...