Прашната улица бавно заспива
под хиляди стъпки вече отминали.
А колко съдби с тях си отиват –
някои се срещнали, други разминали?
И в скучната вечер те се прибират
след хиляди празни думи изречени,
които много от тях не разбират…
Прибират се тъжни, самотни, обречени.
Такъв е животът на градската улица –
тук няма романтика, тук няма поезия.
И срещат се само прашните делници,
тайно откраднали нечие щастие.
графика: Вежди Рашидов
