Това са Sony Ericsson HPM-70, които от 2-3 години бръмчат в ушите ми и осигуряват перфектна звукова картина срещу 18 лева или колкото там бяха. В Германос им искаха към 80, но успях да си доставя оригиналните слушалки по цени за китайски пазар, после си купих за 8-9 лева и китайското менте, което изглежда идентично, но звучи по-дървено.
За разлика от нормалните тапи, този тип влизат в ушния канал и осигуряват шумоизолация, случвало се е да ги нося без да слушам нищо, само за да не чувам рева на минаващите автобуси и баналните разговори на пенсиите по спирките заедно с “колко ви е часа”. Изолацията е много важен аспект от аудиофилското изживяване, първо можеш да слушаш без да усилваш до край и да оглушееш още на младини и второ можеш да слушаш записа в цялата му динамика, а не само най-силните инструменти. Това не е проблем за упадъчни стилове като метъла, но дава разлика при по-фина инструментална музика, като 8-мия концерт за чело на Лепа Брена. Трето, тези слушалки дават в пъти повече бас, защото правят контакт директно с ушния канал. Това има малък страничен ефект – не можеш да ядеш докато ги ползваш, странни неща се чуват докато им свикнеш.
Вървят с три размера гумички, защото каналите на хората са различни. Моите се оказаха от най-тесните, което очевидно е направено с цел. Ако някой иска да ме ебе в ушите – голям зор ще види. Но пък имам много силен слух. Като изляза на терасата, чувам Чичо Гошо как пърди във Перник.
Та така, айде чао, че слагам тапите.