България чества 138 години от Освобождението си. Във всички градове се организират чествания и тържествени зари по повод националния празник. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави панихидата и Благодарствен молебен от в 10 ч. в храм-паметник „Св. Александър Невски”. От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. След Руско-турската война (1877-1878 г.) придобива независимост. Руско-турската война е предшествана от жестоко потушеното Априлско въстание (1876), което предизвиква огромен отзвук в Европа. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Трети март (19 февруари по стар стил) е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г.  Пълномощници от руска страна са граф Николай Павлович Игнатиев и Александър Иванович Нелидов, а от турска - Савфет паша и Садулах бей. Датата не е избрана случайно. На 3 март 1855 г. е коронацията на Александър ІІ, както и освобождаването на крепостните селяни в Русия (1861 г.), за което руският император е наречен Освободител. Санстефанският договор подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Договорът превръща България в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия. Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа - по настояване на Австро-Унгария и Англия - Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно свити. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. На 3 март се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.