/КРОСС/ Историите на поетите и песните понякога казват повече от учебниците по история. Днес, когато се надвикваме и надмогваме в битката на различни термини и противоположни мнения... Днес ли? Ето какво пише Христо Г. Данов в статията си „Що правят хората, а що правим ние" в сп. „Летоструй" през 1871 г.: „Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае: гражданинът не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава простия, а простият не взема от учения; богатият не помага на сиромаха, но и сиромахът не приближава до богатия. И така на една страна владее охола и надутост, а на друга - лудо нехайство, па - и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се стараем за общото ни подобряване както нравствено, тъй и веществено, ако искаме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой ударил по своему и само за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е гдето всички наши общи работи у всяко място вървят тъй наопаки?" Историите на поетите и песните казват повече от всяко мнение. Как мислите, че е създадена „Стани, стани, юнак балкански"? Винаги ми се е искало да е по някакъв героичен начин