Новини
Българският летник или неочакван спомен за освобождението
/КРОСС/ Особено време е началото на март, магическо; в българската народна традиция това е времето, в което се извършват широк кръг обреди, чието предназначение е да бъде „измолено" хубаво време през идващите дни на усилена полска работа и да не се „разсърдят" силите, движещи съдбините на людете, особено по-злите, които в народните представи обитават във и около селищата, в горите, езерата, блатата. Всички тези магически обреди са твърде стари, много от тях са от времето преди заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров.
Остатък от тези прастари времена е „летник"; така в земите между Охрид и Прилеп назовават първият ден на март (Кузман Шапкарев, СбБНУ, ч. I, кн. VII, 1891). Това название е с двойно значение и отразява исторически процеси и вярвания още от времето на славянското заселване. От една страна, летникът бележи началото на лятото - първоначално славяните на Балканите, както и много други народи, разпознават само два сезона - един, в който природата замира, и друг, в който природата се възражда, него наричат „лято" и то започва именно на 1 март. Сравнително късно се обособяват междинните годишни времена пролет и есен.
Напълно справедливо произходът на „лято" („лето") се свързва с глагола „лея", т. е
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗