/КРОСС/ Андрей Пантев е роден преди 76 години в кулското село Раковица. След гимназията във Видин завършва история в Софийския университет. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. През периода 1982-1984 г. преподава балканска история в САЩ. Гост-професор е във Великотърновския университет в продължение на 35 години, в Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС и други висши учебни заведения. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски". Три мандата е депутат в Народното събрание. Автор е на стотици публикации и на десетки книги. - В годините след Освобождението ни от турско робство сме преминали през много перипетии. Какво разбрахме за себе си като нация, проф. Пантев? - На тази дата и по този повод, нека прескочим баналните препирни и да се спомним, че с възкръсването на държава с име България на европейската карта, най-сетне са се успокоили сенките на нашите мъченически герои от национално-освободителното движение, на нашите книжовници и мечтатели. Може и да не е онази лелеяна държава и като територия, и като бит, и като нрави, и като управление, но нея вече я имаше и това прави тази дата така значима. Тя се равнява по значение на повечето национални празници на другите народи, които честват най-вече създаването на модерната държава, а не блянове от античното и дори средновековното минало