В последните няколко години най-мащабните скандали в съдебната система пряко или косвено винаги са били свързани с административните ръководители на съдилищата. Макар по закон председателите да имат чисто администраторски функции и да нямат право да се месят при разглеждането на делата, чрез множество скандали във връзка с командироването на съдии и разпределението на делата стана ясно, че те разполагат с механизми на власт и лостове за влияние, които надхвърлят описаното в нормативната уредба. Именно затова изборите на началници в съдебната власт често концентрират енергията на "белите покривки" (както беше наречен скритият кръг на власт в съдебната власт от бившия шеф на ВАС Константин Пенчев) в осигуряването на подкрепа за кандидати, чиито професионални и морални качества са под въпрос или пък направо са компрометирани. Заради практиката на ВСС да делегира на председателите на съдилища възможността да избират банка, те разполагат и със съвсем законни правомощия, които, ако бъдат използвани на ръба на етичните правила, създават обосновани съмнения в добрите им намерения. Въпросът за бюджетните средства не е никак маловажен. В бюджета за съдебната власт за 2013 г., например, за разходи на съдилищата са предвидени над 200 млн. лв. Именно заради това темата за публичността и отчетността при администрирането на тези средства често е поставяна от съсловните организации. Още през 2012 г