ПЪРВА ГЛАВА   Не може да заспи. Цяла нощ Патрик Гембъл следи червените цифри на часовника: 2:00; 3:30; 4:10, а сега 4:30. На крак е преди алармата. Щраква лампата и навлича сините джинси и черната тениска, сгънати на куп и готови за момента, от който се страхува и трепери последните два месеца. Куфарът му зее отворен на пода. Хвърля вътре несесера, след като все още леко замаян отива до банята, натърква подмишниците си с дезодорант и измива зъбите си, разпенвайки ментовата паста. Застава над куфара и чака, сякаш ако се надява достатъчно упорито, ще осъществи надеждите си, чака ли, чака, докато надеждите рухват, чака, докато зърва баща си на прага на спалнята и се обръща, когато чува: „Време е.“ Няма да плаче. Баща му го е научил да не плаче, а ако все пак н...