МЕЧТАТА НА СКИТНИКА


Премръзнал в студената вечер стои

и протяга ръка към забързани хора.

А вятър в оголени клони свисти

и къса лист подир лист без умора.

 

Той няма любима, семейство и дом,

а носи душа на мечтател –

мечтае за малко храна и подслон

и за чаша със някой приятел.

 

Мечтае да свърши дългата нощ

и вятърът леден да стихне.

Не иска служби, пари и разкош,

а само жив да осъмне.