/КРОСС/В миналото дрехата, която е била дадена от царя за награда, била не само признание за получателя си, но и се вярвало, че ще му донесе голям късмет. Не за друго, а защото е била носена именно от самия цар, облечен във върховна власт. Вярвало се е, че така царят пренася частица от своето величие върху новия собственик на одеждите му. В повечето семейства, особено по-бедните, дрехите на по-големите деца се износват от по-малките. В миналото това не се е считало за нередно, а и малките хлапета са се радвали да носят одеждите на батковците и каките си, които са били герои в очите им. Вещите, а и най-вече дрехите на възрастните, привличат като магнит малчуганите. Няма дете, което да не е обличало тайно пуловера на татко, роклята и токчетата на мама. Тази притегателна сила, която се крие в дрехите на родителите, идва от енергията на майката и бащата. Тя е нужна на всяко хлапе, което без да съзнава, иска да граби от нея, защото все не му достига. Полезно ли е обаче децата, а и възрастните да носят чужди дрехи? Нали така хлапето си набавя нужната енергия от родителя, а собственикът на дрехата не губи нищо, оставяйки енергийни излишъци върху вече непотребната одежда. Привидно ситуацията изглежда безобидна, но зад нея се крие и друга страна. Носейки чуждата дреха, пък било то и на собствения му родител, хлапето започва да възприема облика на този, от чиято енергия се захранва чрез дрехата. Детето така или иначе прилича на своите предци и заради генетиката, и заради възпитанието