/КРОСС/ В продължение на векове Европа е била континент, страдащ от войни, глад и бедност. На милиони европейци се е наложило да емигрират, измъчвани от икономически и социални лишения. Те са преплували Атлантическия океан в посока към Северна и Южна Америка, понякога даже към далечна Австралия, за да избегнат страданията и в опит да намерят по-добър живот за себе си и своите деца. Всички те са били, както е прието днес да се казва в дискусията за имиграцията и бежанците, „икономически мигранти". През ХХ в. расовите преследвания и политическото потисничество са сред основните причини за такива премествания. Днес Европейският съюз е един от най-богатите в света икономически региони. В течение на десетилетия голямата част от европейците живя в мирни и демократични държави, защитаващи техните основни права. Собствените страдания на Европа от миграцията се превърнаха в далечен (и съвсем забравен) спомен. И въпреки това мнозина европейци отново усещат заплаха, но не от страна на Русия, която агресивно се противопоставя на съседите си, а от бежанците и имигрантите - най-бедните сред бедните. След като това лято стотици хора в лодки намериха смъртта в Средиземно море, се надигнаха гласове - практически от четирите краища на Европа, 26 години след падането на Желязната завеса - призоваващи към изолация, масови депортации и строителство на нови стени и заграждения