/КРОСС/ Липсата на социална политика към бедните хора в България води до много тежки психически последици. Наблюдаваме процес на оскотяване и на силен психически срив при тях, случаи на неврози, начало и развитие на заболявания, които много често стават видими и отблъскват околните. И когато наистина просещият човек е в реална критична ситуация симптомите на психична травма при него още повече спомагат за изолацията му от другите хора. Самият процес, при който се стига до просия говори за силно травматизиране и раздробяване на вътрешния свят на човека. В основата на бързия срив на личността стои бедността. Когато тя е продължителна и колкото по-дълбока става, толкова по-силно заличава света на знанията, ценностите и професионалните умения. Остава само първичният инстинкт да се оцелее физически. Бедността по това прилича на физическата болка - имат способността да затварят световете на човека. Наблюдаваме очевиден „износ" на просещи хора към богатите западни страни. Именно защото бедността в българското общество е широко разпространена, а масово обикновените граждани са финансово притеснени, за да им помогнат, изпадналите в безпомощно състояние напускат страната. Част от тях попадат в схеми и мрежи на организираната престъпност в чужбина. Това най-често се случва при хора с увреждания, които са самотни или близките им не са до тях