Мислех първо да пусна следващия цитат с нещо като анкета - чий е и от кога. И по-късно, сумирайки отговорите, да обясня, че историята познава повече от един човек с прекрасни намерения, широко харесван и раздаващ се от сутрин до вечер. Изводите, според мен, щяха да идат сами. После се отказах. Какви анкети-заигравки - има очеизвадности.
"Знаеш ли, уморен съм до крайност. Всеки ден до късно, вече себе си не чувствам. А работата се трупа ли, трупа... Няма къде да отстъпваме... Ех, далеч ще отида. Няма да отстъпя... Без трепване. Главното е да не се отстъпи. И да не покажеш, че се колебаеш, че си се уморил, че не си уверен... И знаеш ли кое е обидното: не искат да повярват, че аз целият се раздавам в името на започнатото дело. Завиждат... завистта, разбираш ли, е страшно нещо."
Източник:
"Шест години с Горбачов.
Записки от дневника на А.С.Черняев"
София, изд."Вектор", 1995 г., стр. 165

Очеизвадност е сходството - стигащо до буквални съвпадения - в самоожалванията на Горбачов от 1987 и на Бойко Борисов от току-що (из интервю, излъчено по телевизия Канал 3 във вторник, 28 септември 2010 г.)

Това сходство в стила на двамата не е първото, което забелязвам, но може би толкова силната степен на внушение от страна на споделящия за неговата саможертва, неразбрана от тези, в името на които се саможертва - ме стресна сериозно. Че чак се сетих за стария виц за перестройката:
Самолетът най-сетне е вдигнат, но никой не знае накъде, а още повече - колко бензин изобщо има.
За нашия самолет някой знае ли посоката на полета, мястото на кацането и количеството на керосина?