Един от големите провали на прехода винаги си остава факта, че в страната ни има голям брой граждани, които са безработни или работят, но не печелят достатъчно, за да живеят нормално.
Тъй като статистическия институт и неправителствения сектор отдавна са се отказали от адекватен анализ на различните слоеве на обществото и тяхната реализация на пазара на труда, днес ние нямаме адекватен отговор на въпроса – как да създадем адекватна трудова заетост в България.
Единствения начин да търсим отговори е да приложим практиките, които са имали положителен ефект в множество други страни.
Най-добрия начин за създаване на нови работи места е основаването на започващи бизнеси.
В България на подобно начинание, особено ако е от млади хора, не се гледа с добро око.
Новите бизнеси могат да са всякакви – от иновативни технологии и услуги, до магазин за банички зад ъгъла. Характерно за подобни започващи бизнеси е, че обикновено са стартирани със собствени спестявания или малки заеми от роднини и зависят от труда, който основателите хвърлят в него, за да бъде разработен.
Причините поради малкото новозапочващи бизнеси в България са много – липса на култура на спестовност, сериозни затруднения при намиране на първоначално финансиране, лоша законова уредба и множество регулации, високи здравни и спестовни осигуровки, които лишават започващите бизнеси от допълнителен капитал, култура на обществото отричаща иноваторите и хората готови, да поемат рискове.
И за това по време на свиване на потреблението и преструктуриране на пазарите, когато вече установените компании фалират или съкращават работници, няма нови работни места, които да привлекат безработните.
Често можете да чуете от българските икономисти, че чуждите преки инвестиции са ключови за развитието на страната. И това е вярно, ние зависим от предприемачеството на чужденци, тъй като страната ни не е гостоприемно място за собствените ни започващи бизнесмени, готови да поемат рискове.
*адекватни работни места – работа, която е достатъчно добре заплатена, така че да покрива нуждите на работещият и да му позволи да се концентрира върху изграждането на професията и личният си живот
