В началото бяха железопътните релси. В зеленината, между небето и земята. С гари като корали на връвчица, нанизани толкова нагъсто, че докато влакът набереше скорост, вече трябваше да я намалява преди следващата спирка. Бетонните перони, тесни и наклонени, снабдени със стълби със стръмни стъпала, израстваха направо от пясъка, сякаш построени върху дюните. В гаровите сгради имаше нещо от старинните магазини: удължени, хлътнали навеси, а на двата им края – ажурни букви, които сякаш се носеха