/КРОСС/ България отново влезе в чуждестранния медиен поток с новини за ксенофобия, нехуманно отношение и незачитане на човешки права. Още от журналистическия факултет помня клишето, че добрите новини не са новини. Само че днес, когато светът ни е почти разрушен от лошите новини, става все по-важно да обърнем внимание и на доброто, което се случва всеки ден и което ни заобикаля. Покрай доброволческите акции за бежанците у нас, чух много хора, които искаха да се помага първо на българи, после на чужденци, да се сравняват нещастия, да се дели бедността според странния критерий кой е най-беден от по-бедните. Няма правилна и неправилна благотворителност. Човек или обича хората, или не ги обича. Помага се там, където има нужда. Принципите са прости - уважение на личността на този, на когото помагаш, прави се само поискано добро, доброто е безусловно - правиш го, защото ти идва отвътре, защото трябва и защото го искаш. Доброто често е анонимно, тихо, дискретно. Може би не познавате баба Ангелина и 97-годишния дядо Вангел от село Голям Дервент, които посрещат с комат хляб и сирене премръзнали хора, пресекли браздата. Може би не познавате Лидия, Гюлгюн и Росица от Хасково и Иван от Харманли, които помагат на бежанците за адаптацията към България, събират и раздават помощи, учат децата на български, търсят работа на родителите им