/КРОСС/ Мирча Елиаде, световно известен румънски учен, философ, културолог и писател, (9 март 1907 г. - 22 април 1986 г.): Колкото повече остарявам, толкова повече оставам с впечатлението, че пътуванията се извършват едновременно във времето и пространството. Един нов пейзаж, една непозната улица, едно събитие, без съмнение притежават своята свежест, своето очарование, но в същото време могат да събудят и безброй спомени и асоциации... ...Споменът за един поглед, разговор, за отдавна забравена мелодия... Понякога ми се случва да се почувствам "чужд" на самия себе си и тогава съм много щастлив. Когато прекосявам географските пространство - познати или непознати - пътувам и във времето, и към миналото, и в собствената си история. Лувъра, преживях моменти от своето минало. Есента бе тъй дълга и топла, а споменът - неизказано хубав. Струваше ми се, че започвам нов живот, дори Париж ми изглеждаше обновен при тези разходки с Кристина... Из "Възвишеното и земното", Мирча Елиаде