Вътрешните министри на ЕС изразиха големи резерви по повод планираната отмяна на визите за граждани на Турция, което е ключов елемент от споразумението с Анкара по бежанската криза, съобщи Ройтерс. До срещата на върха на ЕС на 17-18 март трябва да се уточнят детайлите в това споразумение. Според експерти 75-милионна Турция отговаря само на около половината от над 70-те технически изисквания за безвизов режим. Австрийският вътрешен министър Йохана Микл-Лайтнер припомни по време на срещата си със своите колеги от ЕС за драстичното потъпкване на свободата на словото в Турция, онагледено преди броени дни с акцията срещу турския вестник "Заман". Според нея на този фон договорките между ЕС и Анкара не стоят добре. "Питам се дали ЕС не хвърля своите ценности зад борда", запита тя и допълни, че при постигането на окончателно споразумение ще настоява за включването на клауза за прекратяване. Австрия и останалите страни по основния мигрантски маршрут от Гърция към Германия през Западните Балкани въведоха едностранно граничен контрол, като в същото време страните от ЕС не могат да се разберат как да справят единно с мигрантската криза. Шенгенската система за свободно пътуване вътре в ЕС е практически колабирала, докато крайнодесни и националистически партии бележат възход в цяла Европа. Принудителното връщане на мигрантите да ги убеди да не поемат към ЕС Според предварителното споразумение между ЕС и Турция, договорено в понеделник, Анкара ще връща всички запътили се към Европа мигранти, които не отговарят на критериите за предоставяне на убежище, както и всички – включително бягащите от войни, които имат право на международна закрила, но са заловени от морските патрули на НАТО преди да достигнат европейския бряг. По повод начините за възпирането на бежанската вълна вътрешният министър на Холандия Клаас Дийхоф настоя за твърд тон от страна на ЕС, за да се покаже, че няма да се толерират печалбите на трафикантите на хора. Италианският вътрешен министър Анджелино Алфано увери, че страната му внимателно следи обстановката след затварянето на т.нар. "балкански маршрут" на мигрантите. Допуска се, че човешкият поток ще се пренасочи през Албания и Адриатика към италианските брегове. Ние работим, за да се предотврати това, каза Алфано. Принудителното мащабно връщане на мигранти в Турция обаче е трудно приложимо, включително защото много от тях биха рискували огромни парти и дори живота си, за да стигнат в Европа. Според представители на ЕС обаче ще е достатъчно да започнат да се прилагат новите мерки по връщане, за се убедят мигрантите, че нямат никакъв шанс да продължат към Европа и да се съгласят да останат в Турция. За да се облекчи ситуацията в Гърция, където са пристигнали десетки хиляди мигранти и преживяват в мизерни хуманитарни условия, ЕС пристъпва към тяхното разселване и над 900 души са отпътували от страната. Броят на мигрантите обаче, които трябва да бъдат разпределени в различни страни от ЕС, е 160 000. Затварянето на Балканския маршрут остави около 430 души, предимно сирийци и иракчани, в разкаляната от дъждовете ничия земя между Македония и Сърбия, предаде Ройтерс. Те не искат да се връщат в Македония, но не са допуснати да продължат към Сърбия или още по на север. България е поискала да може като Гърция да връща мигранти в Турция България е поискала да връща на Турция незаконно навлезли мигранти, както това ще може да прави Гърция, ако бъде окончателно прието споразумението между ЕС и Анкара. Това съобщи вицепремиерът Румяна Бъчварова пред български журналисти в Брюксел, където участва в заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, предаде БТА. Имахме много продуктивен диалог, основният въпрос е как да се осигури по-бързата реадмисия на тези, които биха влезли от Турция в Гърция. Поставих въпроса за това, че ако искаме да гарантираме външните граници на ЕС, трябва да прилагаме същите мерки по българо-турската граница, както по турско-гръцката. Получих за това разбиране и одобрение от колегите, каза Бъчварова. Тя изрази надежда тази възможност да бъде включена в окончателния текст на споразумението с Турция. Министрите са обсъдили възможността за разклоняването на пътя на мигрантите след затварянето на границите през Балканите. С голямо удовлетворение мога да кажа, че всички осъзнават опасността от развитието на нови маршрути, опасността за България, Албания или Италия. Затова всички са на мнение, че трябва да се следи внимателно развитието на ситуацията и да не се допусне такъв луфт. Общото виждане е, че никой няма интерес да се получи алтернативен маршрут, посочи Бъчварова. Настояваме и за допълнителна помощ за охрана на границите Тя съобщи, че България е представила и обосновала искане за допълнителна помощ за охрана на границите, свързана с повече техника и устройства за наблюдение, както и с възможности за подпомагане на спешните действия. Очакваме реакция от Европейската комисия. Имаме много заявки от други държави да ни подпомогнат на двустранна база, добави вицепремиерът. По нейните думи, ако има изключително голям натиск по границите, няма държава, която би се справила сама. Бъчварова съобщи, че България разполага с капацитет при доста по-засилен миграционен натиск да настани хора в съществуващите приемни центрове. Тя уточни, че засега едва десетина процента от местата в тези центрове са заети. Разчели сме, че разкриването на нови центрове ще ни коства толкова време, колкото да запълним съществуващите центрове, уточни тя. По нейните думи са определени местата за евентуални нови центрове, преговаря се с общинските съвети, където съществуват притеснения. Всичко това е в границите на планирането, ако се случат неблагоприятни събития, поясни вицепремиерът.