/КРОСС/ Да благодарим на Делян Пеевски е въпрос на елементарно приличие. Без него 2013 щеше да е поредната година на позорна тишина. Същата, с която поне от десетилетие се посрещат компрометираните български правителства. Същата тишина, заради която БСП реши, че назначението на Пеевски може да мине без проблеми. Нали преди да се стигне до Пеевски хората понесоха всички останали издевателства над политическото и изтърпяха безмълвно дългогодишния процес на криминализация на управлението? Мълчаха, а да не говорим и колко им харесваше, когато фокусници и манекенки станаха депутати, а тайнствен премиер им обясняваше, че един политик не бива да има политическа ориентация. После изтърпяха квотно правителство, с квотно разпределение на плячката от управлението. Накрая понесоха и премиер с притеснително минало, който сменя политическия си курс по три пъти в денонощието, разпъва чадър над престъпници и издига в култ подслушването на министри. Общество, изтърпяло всичко това, би следвало да изтърпи дори и назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Нима не бихте повярвали в това, ако бяхте на мястото на Станишев и Местан? Нямото посрещане на скандали в политиката обаче вече приключи. То приключи именно след случая "Пеевски". Или поне засега изглежда така. Това изисква да се въздаде дължимата благодарност на всички, допринесли за последната капка, преляла чашата