Честит ден на учителя! :)

Старцът седял край пътя и се взирал в него. Гледа, върви човек, а след него ситни малко момченце. Човекът спрял и наредил на детето да даде вода и комат хляб от запасите им.
-Какво правиш тук, старче?
-Чакам те. Поверили са ти това дете за възпитание, нали?
-Вярно е! - удивил се човекът.
-Вземи тогава със себе си мъдрост:
Ако искаш да посадиш за човек дърво, посади плодно дърво.
Ако искаш да подариш на човек кон, подари му бегач.
Ако са ти поверили за възпитание дете, върни го с крила.
-Как да направя това, старче, като сам не мога да летя? - учудил се човекът.
-Тогава не взимай да възпитаваш деца! - казал старецът и вдигнал взор към небесата.
Минали години.
Старецът седял на същото място и гледал в небето.
Вижда, лети момче, а след него учителят му.
Те се спуснали пред стареца и му се поклонили.
-Старче, помниш ли, ти ми нареди да върна момчето крилато? Намерих начин. Виж какви крила му пораснаха! - казал учителят гордо и ласкаво обгърнал крилата на своя възпитаник.
Но старецът докоснал крилата на учителя, погалил ги и прошепнал:
-Мен повече ме радват твоите перца ...

Ш.А.Амонашвили "Вяра и любов"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!