Животът бавно и полека отминава
като отдалечаваща се лодка от брега.
И само спомени назад остават,
напред води дълбоки предстоят.
А край брега са бистри, плитки и лазурни,
навътре – тъмни, мрачни стават те.
И няма бряг, водите стават бурни,
накрая – само въздух и небе.
И в лодката се качват разни хора,
и слизат, други са наред.
А ти се взираш в бъдещето без умора,
накрая – продължаваш сам напред…