Виетнам и Камбоджа (2): Камбоджа

Заедно с Боряна продължаваме из Индокитай – започнахме с Виетнам, а днес сме в Камбоджа.

Приятно четене:

Виетнам и Камбоджа

през декември 2015

част втора

Камбоджа

Сием Реап

е градчето , изходен пункт за Анкор Ват – перлата в короната на Камбоджа. През цялото време получавах на смартфона писма за промяна на тези два полета – първия от острова до Сайгон /на виетнамските авиолинии/и втория – от Сайгон до Сием Реап – на Камбоджанските авиолинии. Първият ставаеш все по- късен, вторият – все по-ранен, докато времето между тях от 2 часа и половина се сви до един час.

Когато пристихнахме на летището на острова,

там нямаше нито един самолет

Самолетът на виетнамските авиолинии пристигна когато трябваше вече да сме излетели и стоя още 40 минути на летището. След това, вместо 45 минути, летя един час. Прехвърлянето ни ставаше мисия невъзможна. Обаче аз не можех да се притесня, така и така нищо не зависи от нас, най-много да спим на летището. Каква беше изненадата ни, когато на летишето в Сайгон ни чакаха с табелка – специално за пътниците за Сием Реап /имаше още 2 – 3 човека/, бяха изпратили човек, който ни изчака да си вземем багажа и ни преведе през топлите връзки от летището за вътрешни полети , до международното, което беше в съседство.

Стигнахме точно навреме, а полетът за Сием Реап закъсня с цял час.

КАМБОДЖА

Бяха ми казали , че виетнамци и камбоджанци не се обичат, но тогава не обърнах внимание. Много по-слабо развита, с по-неизгодно местоположение, притисната между Виетнам, Китай Лаос и Тайланд, Камбоджа винаги е страдала от съседите си. В един период даже Анкор ват е бил присъединен към Тайланд, но после се намесила Франция и го върнали на камбоджанците.

В Сием Реап кацнахме към 22 часа и всички се юрнахме за визи, които се издават на летището. Камбоджанските служители бяха в пълна готовтост да ни обслужат и всичко стана максимално бързо. Около лампите се виеха рояци мухи и пеперуди и тук осъзнахме, че във Виетнам почти нямаше насекоми.

Сменихме малко пари, операция, която се оказа напълно излишна, защото

в Камбоджа доларът е официална валута, наред с местният риял

Таксито ни закара в холела, аз вече бях полузаспала. Управителят каза, че и той бил пратил кола, но аз не отких такова съобщение в пощенската си кутия.

Хотелът беше с градина с палми и плувен басейн – чудесен избор.

На сутринта излезнахме с намерението да разгледаме първо града, когато един местен, както ги наричаше К. „бакшиш” ни предложи да ни вози с рикшата до Анкор Ват..Оказа се, че не разполагаме с толкова много време, колкото мислехме. Зарязахме разходката и се метнахме на рикшата за 20 долара на ден и през следващите три дни разглеждахме Анкор Ват под вещото водачество на Сун Нат.

Анкор Ват

няма да го описвам, има достатъчно филми.

Това е най големия храмов комплекс в света. За миналата година е бил посетен от 4 милиона туристи! Дай боже всекиму. Но цялата тази навалица някак ми пречеше да се почувствам там. Като че ли всеки се опитваше да се снима, а не да види храмовете.

Времето беше много топло и душно

През деня 34 градуса, през нощта – 26. Просто не можехме да се охладим. Климатикът вършеше работа, но нощем го спирахме, защото все духаше на някого. Една вечер направихме опит за разходка и стигнахме с мъка до реката , която беше на 2 – 3 пресечки.

Кронг Сим Реап, Камбоджа

А на връщане видяхме нещо което съм виждала само по филмите – тави с насекоми – хлебарки, цикади, скакалци и гъсеници. Две бели момичета през смях дегустираха и се снимаха. Тази вечер пропуснах вечерята.

На следвашата вечер се уговорих със Суна да дойде към 17 часа / към 18 се стъмваше/ за да разгледам града. С Анкор Ват свършвахме около обяд. Следобеда посвещавахме на басейна. „

Сием Реап

През града тече неголяма река. От едната страна бяха хотелите, т.нар. френски квартал и пазара. От другата имаше 3 будиски храма и там живееха местните. Казах на Суна да кара към храмовете и после към френския квартал. В първия храм имаше наредени много столове и се провеждаше някаква служба. Следващите бяха затворени. Към всеки храм има училище и Суна каза, че това били най-добрите училища. Къщичките бяха тип бидонвил, по всички улички /неасфалтирани, ескествено/ се готвеше или ремонтираше нещо. Трафикът откъм луксозната страна на реката беше ужасен и не можахме да минем по улиците които исках да видя. Върнах се на бърза ръка и се гмурнах в басейна.

Протеини

Суна, както го наричахме говореше слабо английски,

беше фен на Пол Пот!!!

каза, че завършил банково дело, но заплатите в банките били 90 долара на месец. Ние го разпитвахме как живее. Каза, че бил на 28 години, живеел с родителите си и сестра си, другата била женена.

И така от дума на дума К. се самопокани последния ден да отидем у тях. По пътя Суна беше посочил някакъв блок и каза, че родителите му са там. Оказа се , че работят там – търговиийка. А жилището им беше извън града. Представляваше барака от гофрирана ламарина , голяма колкото два или три гаража, висока около 4 метра. Подът беша теракота. В единственото помещение имаше една люлка, един телевизор, с книги под него и ракитен стелаж. Това беше. Отзад беше тоалетната, пред бараката – чешмата.

Домът на Суна отвън – лявата барака.

Оттук започна връщането – общо 4 дни.

Ден 1-

С корабче по река Меконг до Пном пен.

Казват, че реката не била мръсна, а цветът на боза е от наносите, които влачи от 4 хиляди км. Обаче около нея живеят толкова много хора… В никой случай не е само от наносите.

Меконг

Пном Пен

направо от пристанището ни прелапа един бакшиш – казахме му какъв хотел искаме, а после ни разходи из града.

Камбоджа е кралство

и отдадохме внимание на кралския комплекс – наистина много красиво и чисто място.

Кралския комплекс

Ден 2 –

с автобус от Пном Пен до Сайгон

– много приятно пътуване.

Къщичките в Камбожда се гушеха в палмови градини и ми харесаха повече от виетнамските.

По река Меконг

Ден 3 –

Нин бин

На около 160 км югоизточно от столицата Ханой. Не обичам да говоря със суперлативи, но

това беше най прекрасното място във Виетнам

и едно от най-прекрасните в света. Наричат го сухия Ха Лонг, въпреки, че въобще не е сух. Разположен е сред варовикови образувания, подобно на тези в Ха Лонг. Малки езерца се редуват с оризови ниви , храмове и селца. В един момент наистина ми се прииска да можех да живея там.

По пътя на връщане видях няколко католически църкви и вледнах в една от тях.

мутро-барок

А това е пример за борчески барок във Виетнам. На улицата са слоновете, а отзад постройката със златните кубета е кащата.

В късния следобед излетяхме за Доха. Тук имахме нощувка, платена от авиопревозвача, защото престоят беше повече от 8 часа. Голямо мотаене падна на това летище, направо ни идеше да се откажем. Накрая ни удариха визите и към 2 часа пред нощта ни закараха с такси в хотела.

Чудесен хотел, всеки беше сам в стая и с удоволствие се топнах във ваната.

Ден 4

В 6 часа дойде такси, закара ни на летището и за рекордно кратко време се чекирахме и стигнахме до терминала. На обяд бяхме в София. Валеше сняг.

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:

Камбоджа

Още пътеписи от близки места: